Татяна е свободна жена, която работи като болногледачка в чужбина. На всеки две седмици се сменяла с друга жена при постоянния си пациент в Хамбург. Обикновенно винаги се е възползвала от възможността за пътуване без прекачвания от адрес на адрес. Но сега, поради възникналата се ситуация се притеснявала много, как изобщо ще стигне там. Прочетете историята на социалната асистентка, която сама тръгна на дълго пътуване.
В началото на пътуването си Татяна от Пухов (Словакия) не си е и представяла, че всичко ще мине толкова лесно. Държавата затвори всички летища на територията си, след това и границите си, а тя търсила начини да отиде при своят пациентм който се нуждае от нея и нейните грижи. Но голямото утешение за нея беше, че двамата й колеги, които тя вече добре познава, трябва да пътуват в същата посока.
Приключението й е започнало с пътуване в кола, но този път, пътят който я очакваше бе много по дълъг от обичайното. Освен това, поради ситуацията, тя беше принудена да смени няколко транспортни средства. Приятел я завел до австрийско-словашката граница. Тъй като никой от двамата не познава граничния пункт Яровце – Китзее, се нуждаеха от опътване, което за очудване на всички, получила от полицай на граничния пункт, който бил изключително мил. Насочил я накъде трябва да тръгне и че трябва да премине през гнаицата пеша. От Австрийска стра, полицията по също този любезен начин йм показал на кой влак трябва да се качат.
„Влакът до Виена беше празен и чист. Разбира се, носехме маски и ръкавици. Във Виена преминахме с влак до Хамбург, с който трябваше да почакаме известно време. Той дойде точно без забавяне и всички вагони бяха еднакво чисти. Около полунощ бяхме проверени от граничната полиция, като поискахме документи за пътуване и трудов договор. Проверката беше без проблеми и имахме късмета да стигнем до нашите пациенти в Хамбург. Реших да се подложа на този не толкова удобен начин на транспорт, но нищо трагично в крайна сметка не беше. Не се притеснявайте, можете да го направите сега.“
-Татяна
