Неочаквано събитие, но с драматично въздействие върху света. Понякога долети и отлети, но оставя пустиня след себе си. Черният лебед е отново тук.
Не бе по-различно през 2008 г., когато силно удари световната финансова система. Или през 2011 г., когато Европа беше разтърсена от дълговата криза. Светът все още не се е възстановил от тези последици от кризи преди десетилетие, както се вижда от нулевите лихви и продължаващото количествено облекчаване. Докато последствията от първоначалното системно унищожение все още продължават, черният лебед отново прелетя над света. Този път с още по-големи потенциални последствия.
Държавите се борят с кризата
Епидемиологичните или икономическите кризи имат поне едно общо нещо: те могат да бъдат спрени. Много държави в Азия показаха как разпространението на злокачествения вирус може да бъде противодействано и почти напълно елиминирано. Управленски и държавно, това е трудна борба, но е възможно.
Ако се предприемат бързи и ефективни действия и разпространението на вируса бъде спряно в първата фаза, както беше например в Сингапур, икономическите последици са минимални. Ако обаче инфекцията се превърне в епидемия, стъпките са много по-сложни и болезнени. Южна Корея също показа, че с подобна ситуация може да се справим.
Европейски провал
Европа изостава в предотвратяването и подготовката на планове, тестване на потенциално заразени хора, събирането и оценката на данни. Но също така и в подхода на хората към разпространението на епидемията. Не е изненадващо за мнозина, броят на инфекциите нараства с хиляди на ден в много европейски страни. И се потвърдиха опасенията, че те ще надхвърлят нивото от Китай.
Спадът в икономическата продукция от областта Ухан показва колко силна карантина може да има за икономиката на страната. Спадът в китайската икономика през първото тримесечие беше най-големият от началото на измерването. Това също предизвика големи опасения за здравето на европейската икономика с нарастването на епидемията.
Ситуацията в Европа е коренно различна от тази в Азия. В азиатската стойностна стълба семейството е на върха, а държавата беше под него, в Европа това е самият индивид. Оказва се, че не само неподготвеността на Европа за епидемията, но и особено западният индивидуализъм е най-голямата заплаха за разпространението на епидемията на стария континент.
В Обединеното кралство до една четвърт от населението отказва да промени навиците си на коронавирус. Дори въз основа на тяхната позиция британското правителство не е предприело по-драстични мерки, като премахването на масовите акции или закриването на училищата.
Краят на настоящата ера на глобализацията?
Коронавирусът причини реалните темпове да паднат с 1,5% в сравнение с очакваното развитие без пандемия. Много европейски пандемии също довеждат до намаляване на търговията. Докато по-силните търговски отношения преди кризата донесоха по-висок жизнен стандарт. Всяка грижа за здравето принаша спад. С края на испанския грип дойде и краят на първата ера на индустриалната глобализация, която вече утихва поради Първата световна война. По този начин корона кризата може да блокира веригата за доставки от Китай, която е изградена през последните две десетилетия.
Можем да кажем, че пандемиите ще тласнат заплатите нагоре, но те ще разочароват в реална възвръщаемост. За разлика от други бедствия, като войни или природни бедствия, няма рязко търсене на капитал след пандемии, което води до по-дълъг период на реални темпове на умерено ниво.
