През 50-те години в живота ѝ настъпва голяма промяна. Тя губи работата си и трябва да реши какво да прави по-нататък. Ингрид Кузелова (52 г.) вдига ръкавицата, бори се, научава езика, не се страхува от чуждите страни и днес е болногледачка в Германия. Това, което преживява в работата си, тя разкри в нашето интервю.
Ингрид се грижи за възрастния си съпруг, с когото са свикнали един с друг. Но в началото имаше смешни и неловки ситуации, сълзи и кризи. „Днес се отблагодарявам за всичко, за което съм се борила“, казва жената от Банска Бистрица.
Бяхте на петдесет години, когато решихте да се занимавате с работа като болногледачка? Какво се случи в живота ви тогава?
Дълго време градинарството беше моят хляб, завърших градинарска гимназия в Нитра и работих в цветарски магазин в Банска Бистрица. Но след това намалиха броя на служителите и аз загубих работата си. В продължение на половин година мислех как да постъпя, докато не взех решение. Изкарах курс за болногледачка.
Защо да се грижите за другите?
Защото винаги съм имал положителни отношения с хората и това се потвърждава в тази работа. В него изрично се изисква да харесваш хората и да се разбираш добре с тях. Затова започнах да работя за словашка частна агенция, която търсеше болногледачи за възрастни хора за няколко часа през деня. Работата ми харесваше, но беше зле платена, затова реших да замина за чужбина чрез агенция „Атена“.
Как се справихте с чуждия език?
Много погрешно. Никога не съм учила немски в училище, така че трябваше да го науча от основи. Купих си DVD, книга и се записах на езиков курс. Изпитите, това беше мъчение. Направих ги за трети път. Когато държах сертификата в ръцете си, се гордеех със себе си, но после попаднах в немско семейство и разбрах, че всичко е различно.
Какво се случи?
Агенцията ми намери германски съпруг и съпруга, и двамата мобилни, без сериозни здравословни проблеми. Отидох до дома им, поздравих ги и се представих. Джентълменът беше много мил от първия момент, каза ми, че ще си говорим и можеш да ни наричаш дядо и баба. Седнахме и той започна да ме разпитва за семейството ми и за работата ми.
След това ме попита нещо, което изобщо не разбрах, затова само кимнах с глава и се усмихнах. Старецът ме погледна и каза: „Ти не разбираш, нали? Изчервих се. Помислих си, че сега ще ме изпрати вкъщи. Но той ме изненада с нещо друго.
Той пишеше диктовки с мен всеки ден, защото искаше да ме научи на немски. Вкъщи имам дебела тетрадка, в която са записани ежедневните ни упражнения. В началото беше буквално море от червено, но колкото повече пишехме, толкова по-добре владеех немския език.
На каква възраст са съпрузите, за които се грижите?
Възрастен мъж на 82 години и възрастна жена на 85 години. Много се смяхме, докато учехме, но мога да ви кажа, че днес говоря немски много по-добре. Говорим много, защото и двамата са комуникативни. Това също ми помага много.
Каква е връзката ви?
Отлично. Казват ми, че съм като тяхна дъщеря. Те са свикнали с мен и всеки път, когато си тръгвам, се притесняват от това. Намерихме пътя един към друг, защото те бяха търпеливи с мен. Имам търпение и към тях, без него нямаше да се получи. В тази работа това е може би най-важното нещо, а и не само – да имаш перспектива.
Как изглежда денят ви? Какви са вашите отговорности?
Имаме уговорка, че дядо ми приготвя закуската, аз слизам долу в седем и половина, с баба ми отиваме в банята, взимаме душ и ѝ помагам да се облече. След това те четат ежедневната преса и аз винаги отивам в девет часа, за да си купя нов вестник. Приготвям пудинга и започвам да готвя обяда.
Забавното е, че дядо ми преди не ядеше супи, но аз бях свикнала с тях, готвех ги и той също се научи да ги яде. Следобед сядаме на кафе и сладкиш, а после се разхождам. Връщам се към шест, приготвям вечеря, а след вечеря отивам в стаята си и имам време за себе си. Инжектирам инсулин на дядо си пет пъти на ден, това е цялата ми работа.
Така че вие приготвяте обядите, минавате ли за готвач?
Още от самото начало баба ми каза, че няма да експериментираме и ще готвим немска храна. Тя ми показа как да ги приготвя, защото те също готвят гулаш по различен начин, отколкото ние в Словакия. Затова първо приготвяхме всяко ястие заедно. Трябваше да свикна с факта, че те обичат да сервират храната си буквално гореща. Веднъж получих оплакване, че е студено. Там чинията трябва да е буквално на пара.
Кога дойде първата ви криза?
След първата седмица. Страхувах се да сляза долу и си казвах, че няма да мога да говоря отново. Аз също плаках, но после си казах: „Спокойно, имаш добро семейство, стараят се да те учат на немски, учиш езика безплатно и имаш пълна свобода.
Необходимо е известно време, за да свикнете с него. Всъщност дойдох в това семейство като заместник, защото предишната болногледачка трябваше да напусне. Старецът се влюбил в нея и оттогава старата жена била много ревнива. Така че можете да си представите какъв беше първият ни контакт – тя ме оглеждаше и не се усмихваше.
Знаете ли, тя не харесваше много предишните болногледачка, но аз имам търпение към хората. Важното е да не провокирате и да разберете човека. Исках да избегна всякакъв намек за неприятности, никога не провокирах, винаги носех свободни ризи. Баба ми толкова ме харесваше, че когато си тръгнах за първи път, ме хвана за ръка и каза: Но ще се върнете, нали? Не ни лъжеш, нали? Сега, когато трябва да дойда, тя дори не си ляга, а ме чака, за да ме поздрави.
Имаше ли ситуации, които ви научиха на нещо ново?
Когато дядо ми и баба ми се скараха, аз го взех. Оттогава винаги, когато имат размяна, се вдигам и влизам в стаята. Ще кажа на стареца, че когато свършиш, звънни и аз ще сляза. По този начин избягвам конфликти, не съм на едната или на другата страна. И това е много важно.
Определили ли сте някакви правила?
Всеки път, когато си тръгвам, им показвам нещата, които взимам вкъщи. Тази идея не е от тяхната глава, те не искат да я правя, но аз я поддържам. Имах лош опит, защото болногледачката, с която се редувах в предишното си семейство, открадна златния пръстен на човека, за който се грижеше. Никой не ме е обвинявал, но не искам това да се случва. Благодарение на това мое правило аз съм в психологически мир, ние сме много наясно по този въпрос, а това е много важно за мен.
За колко време отивате в Германия?
За три месеца. Мина много време, но се справям, защото наистина ги чувствам като мои баба и дядо. Те не ми забраняват нищо, не ме наказват, просто винаги нося мобилния си телефон със себе си, когато излизам. Веднъж ми се случи да се изгубя. Вървях по пътеките край църквата и изведнъж не знаех къде се намирам. Развълнувано се обадих на дядо ми, а той каза да се успокоя и да прочета името на улицата на къщата ми. След пет минути той беше до мен.
До каква възраст може да се извършва тази работа?
Стига да имате достатъчно сили. Пенсионираните жени също пътуват с мен в чужбина. Ако са жизненоважни, те могат да се справят с грижите.
Подготвени ли сте за възможността здравето на двойката да се влоши?
Да, аз съм. В Словакия работих в заведение за социални грижи, където условията бяха наистина трудни. Грижила съм се за тези възрастни хора и съм ги виждала да умират. Но и това е смисълът на тази работа, трябва да се съобразявате с него. Добрите взаимоотношения са много важни, но също така е важно да сте професионалисти. Вършете работата с любов, но спазвайте необходимата дистанция.
Какъв човек е добър болногледач?
Определено толерантен и търпелив. Тя трябва да се справя с грижите за хора с деменция, които имат различни състояния и не мислят всичко, което казват. Добрият болногледач трябва истински да харесва хората, ако не го прави, работата му ще бъде истинско страдание.
Имам дарбата да печеля хората. Дори тези, които в началото са резервирани, след известно време започват да се усмихват. Когато това се случи, ледът се разчупва.
