Разликата в заплащането между половете продължава и е гореща тема в почти целия свят. Според анализ на международен портал жените печелят средно с 2-11% по-малко от мъжете на същите позиции в отделните европейски държави.

Принципът на равно заплащане за равен труд вече е залегнал в Договора за създаване на Европейските общности през 1957 г. В продължение на повече от половин век обаче реалността е, че разликата в заплащането между половете все още продължава. През последните 10 години има само леко подобрение.

Забележими ли са разликите в заплащането?

Неравенството в заплащането между мъжете и жените се крие в средните брутни почасови доходи. Фактори, които влияят върху нивото на заплатата, не се вземат предвид – например образование, отработени часове, вид работа, прекъсване на кариерата или работа на непълно работно време. Като цяло обаче статистиката показва, че жените в ЕС са склонни да печелят по-малко от мъжете.

По-краткото работно време засяга 7% от заетите жени, а при мъжете това е дял над 3%.

Разликите в заплатите са свързани и с отпуск по майчинство или родителски отпуск

Разликата в заплащането варира значително в различните европейски държави. Най-високи са в Естония (22,7%), Германия (20,9%), Чехия (20,1%), Австрия (19,6%) и Словакия (19,4%). Най-малките разлики в заплащането са в Румъния (3%), Люксембург (4,6%), Италия (5%), Белгия (6%), Словения (8,7%) и Полша (8,8%).

В ЕС жените печелят средно с 15% по-малко от мъжете.

Най-честата причина за по-ниските заплати за жените (приблизително 30% от общата разлика в заплащането) произтича от работата в относително ниско платени сектори (като грижи, продажби или образование). Напротив, делът на мъжете в по-добре платените работни места в науката, технологиите или инженерството е много висок (над 80%).

В рамките на същите професионални категории жените се оценяват по-малко или след завръщането си от отпуск по майчинство стигат до по-нисък клас или трябва да започнат отново да кариера.

Справедливото възнаграждение носи ползи за обществото като цяло

Неравенството в заплащането между жените и мъжете също се увеличава с възрастта. Когато жените навлязат на пазара на труда, тази разлика е относително ниска и се задълбочава в течение на кариерата им, заедно с нарастващите изисквания на семейния живот. Следователно жените също спестяват по-малко, инвестират по-малко и са изложени на по-голям риск от бедност в напреднала възраст.

Балансирането на възнаграждението не е просто въпрос на елементарна справедливост. Това също би укрепило икономиката, тъй като жените биха имали повече покупателна способност и биха могли да инвестират повече. Това също би увеличило националните данъчни приходи и ще облекчи тежестта върху системите за социално осигуряване. Намаляването на разликата в заплащането между половете обаче с 1 процентна точка би увеличило брутния вътрешен продукт с 0,1%.

Що се отнася до намаляването на разликата в заплащането, има и голяма нужда от по-голяма увереност и информираност на жените за възможността за преговори за заплата (преговори, пускане в обращение на ценна книга или менителница или продажба).